Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

ОТ ФОРУМА

МУЗИКА

Пътят за Цариград II - колизия на световете

Настоящият разказ е втора част на пътеписа "Пътят за Цариград". В него германец, двама новозеландци и българин се опитват да стигнат до Цариград, а някои и по-далече. Претенциозното заглавие - "Колизия на световете" цели да разкрие различията на западната цивилизация и Ориента, а те особено много се усещат тук на Балканите.

Първата част завърши в град Киркларели, намиращ се на около 30 км от границата с България. Градчето ни посрещна с овациите на местните хлапета, с дъжд и с предизборна кампания.

Първата ми работа там бе да се запозная с достиженията на местната сладкарска промишленост.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

От Киркларели посоката е ясна - Черно море. Това на снимката долу е старо турско гробище.

А името на това селце, разположено на ключово място, ми звучи някак познато.

Турците са изключително гостоприемни хора. На всякъде ни посрещат с чай, а в раниците слагат плодове и сладки. Според Корана самият Аллах влиза в къщите на правоверните преоблечен като гост и затова гостите трябва да се почитат.

На повечето места живеят изселници от България или техните деца. Основното преселение е било през 20-те и 30-те години на миналия век. Повечето хора се определят като бългаски помаци. Често ме питаха дали и аз съм помак или - "Как е в Българията ? Добре ли живеете ? "

Думата помак според Иван Вазов произлиза от помагач. Е, тези хора наистина ни помагаха, но Вазов твърди, че преди Освобождението помаците са били помагачи на други...

Оказа се, че не е толкова лесно да се стигне до турското черноморие. Прашните междуселски пътища често пъти свършват ненадейно.

Европейската вода е опасна за нашите новозеландски спътници, несвикнали с европейските бактерии. На долната снимка Андрю се опитва да дезинфекцира вода от чешмата с някаква електронна джаджа.

По прашните пътища на турска Странджа се срещат продавачи на ягоди и овчари с пушки. Някъде липсват мостове.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

 След трудното изкачване до град Деринкьой и последващо спускане видяхме Черно море. Никой не си представяше, че Игнеада е малко и западнало рибарско селце. Вместо лъскави хотели по опушените от кебапчийниците улици се въргалят кучета и боклуци.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

На нашите новозеландски приятели нещо им се беше дояло пица, но пица в Игнеада няма. Вместо това има хубави кебаци и истински айрян.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

Голям смях падна при търсенето на място за бивак. Вместо скромен къмпинг с интернет и душ, джипиеса ни заведе до мръсно и буренясало място край морето, с обичайните кучета и няколко цигански семейства. Това е представата за къмпинг извън сезона в Игнеада.

Вместо къмпинг - бивак на моравата пред един хотел. Добре, че управителката е молдовка, та пазарлъкът отне само 10-на минути и се разбрахме на руски. Накрая свалиха цената за спане на тяхната поляна докъм 50 милиона лири - 25 лева.

Следва продължение.

Коментари  

 
+3 #1 Краси 2011-10-12 20:42
При жива молдовка в хотела да спите по поляните..?!?!:)
Цитиране