Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

Опасности в планината и правила на поведение при непредвидени обстоятелства.
Често обичайни метеорологични явления, като дъжд, мъгла, снеговалеж, гръмотевични бури, които в града са нещо нормално и не им обръщаме внимание, в планината могат да бъдат опасни и да създадат рискове от неприятни инциденти. Затова е добре преди предприемане на преходи всеки турист да има необходимите познания за рисковете, които крият и за адекватна и хладнокръвна реакция. 

Мъгла – създава се грешна представа за големината на предметите, за тяхното местонахождение и форми и съществува реална опасност от отклонения от правилния маршрут и изгубване.
1. Ако сте в изходен пункт, препоръчително е да  изчакате разсейването на мъглата.
2.Ако сте по пътя, увеличете вниманието, постоянно следете маркировката, картата, компаса.
3. Препоръчетелно е
е да се върви по билата, защото там мъглата спорадично се разкъсва под влияние на вятъра, а и по-добре се забелязват билните маркировки.

Тъмнина - опасност от изгубване. Да не се тръгва без електрически фенерчета и опитен водач, идеално познаващ маршрута.
Дъжд – понижива се видимостта и има опасност от изгубване, подхлъзвания и падания, които могат да доведат до травми. Понижава се тонуса и се увеличава вероятността от допускане на грешки. Желателно е при силни валежи да се избягват деретата.
Силен вятър – води до по-бързо охлаждане на организма. В комбинация с ниска температура действа и демотивиращо на туристите.Опасен е при ходене по тесни била – особено при внезапни пориви.

Сняг – намалява се видимостта, мокрят се дрехите, затруднява се движението, налага се да се прави пъртина, което води до по-бърза умора.
Голяма снежна покривка – опасност от затъване в преспи или падане на лавина.
По високите части на планините и особенно в Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша дори и в периода между пролетта и лятото все още върху големи площи има дълбока снежна покривка. Много от популярните планински пътеки са покрити със сняг, който особенно в сутрешните часове е твърд и фирнован. При подхлъзване има опасност от сериозни наранявания и травми. Пързалянето по снежните преспи и тяхното преминаване е опасно.
Не пресичайте и не се пързаляйте по снежните преспи. При най-малката възможност ги избягвайте, като ги заобикаляте. Ако ви се наложи да ги пресичате то запомнете следното:
1.
Движението при дебела снежна покривка, се извършва с особено внимание за пестене на силите. Вървете с отмерена равномерна крачка.
2. Трябва да бъдете обути с обувки, подметките на които имат добро сцепление със снежната повърхност.
3. При движение по снежната повърхност трябва да имате в ръката си ледокоп или друго сечиво, което да ви служи като средство за осигуряване и самоосигуряване.
4. Пресичайте снежните полета диагонално с тенденция за леко изкачване и то по възможност в най-тясната им част.
5. При групови преходи правенето на стъпки се извършва от на най-опитният в групата. Принципно стъпката на горния крак е насочена по посока на движението, а тази на долния - леко надолу, като тя служи за основна опора. Като допълнителна опора при по-голям наклон се използува ледокопа, който се забива от горната страна и се придържа с двете ръце.
6. Слизането по снежни преспи трябва да става също в краен случай, когато няма друга възможност за движение, и то с ледокоп в готовност за самозадържане.
Пресичане на реки-
практикува се, когато няма друг път или брод. Преминаването става във възможно най-плиткото и спокойно място на реката. През април, май и юни все още във високите части на планините част от реките са под снега и понякога се налага тяхното пресичане по несигурни снежни мостове. Това трябва да става само в краен случай при спазване на всички правила за безопасност и наличието на стабилна осигуровка. Водата е изключително студена и има опасност от удавяне при попадане в нея.
Каменопад – при преминаване през сипеи да не се скача от камък на камък, а внимателно да се прехвърля тежестта на тялото.
Къпане във високо планински езера и реки – поради ниските им температури съществува опасност от простудни заболявания, спиране на дишането или на сърдечната дейност.
Заснежаване или заледяване – опасност от похлъзване и тежки травми. Желателно е, ако е възможно да се избягват такива участъци, дори и това да увеличи пътя до крайната цел.
Ниски температури- опасност от измръзване. Откритите части на тялото могат да измръзнат не само при много ниски температури, но и при комбинация на нулеви и отрицателни температури със силен вятър и валеж на дъжд и суграшица, затова спазвайте следните правила:
1. Осигурете сухи дрехи, шапки и ръкавици;.
2. При умора не спирайте. Намалете темпото, но не лягайте и не сядайте на снега.
3. Почивките трябва да са краткотрайни и постоянно да се извършват движиния с пръстите на крайниците, гримаси с лицето, леки подскоци.
4. При загуба на чувствителност на различните части на тялото, ако няма получени мехури, разтривайте до възстановяване на чувствителността и то само със суха дреха.
5. Поемайте повече течности, калорична храна, но не и алкохол.

Животни – по принцип животните избягват човека. Вероятността за среща с мечки или глигани е твърде малка. Най-голяма опасност в планините са змиите. В България се срещат три отрови змии – пепелянка – среща се в по-ниските области, усойница – среща се в гористи места и аспида – среща се рядко, главно в южната част на българските Родопи. Желателно е да се ходи с дълги панталони или с калци и да се внимава да не се настъпи змия.

Слънчево греене – в планината слънцето пече по-силно отколкото на морето. Съществува опасност от изгаряния и от снежна слепота. Не оставяйте за дълго открити части по тялото си , носете шапки с големи перифирии или козирки и задължително очила. Ако нямате специални високопланински, то поне добри слънчеви очила.

Мълния – резките и неочаквани промени на времето в планината са често явление, особено през лятото. Следете внимателно метеорологичните промени по време на вашия преход. Ако по пътя ви застигне гръмотевична буря, следвайте следните съвети:
1. Ако се намирате по билните части на планината, по възможно най-бързия начин слезте по-надолу.
2. Отстранете на разстояние поне 10 метра всички метални предмети.
3. Не заставайте до единични дървета, маркировъчни стърбове, на брега на водни площи.
4. Избягвайте тичането.
5. Разпръснете се, ако сте повече хора.
6. Не заставайте в близост до места, на които има метални проводници.
7. При възможност седнете на изолационен материал- стелка, раница.
8. Запомнете, че не всяко засягане от мълния е смъртоносно и своевременното оказване на първа помощ може да предотврати смъртта.
Най-голямата опасност може да бъде туристът за самия себе си, ако няма необходимите знания за характера, особеностите и явленията в планините, умения и навици за откриване на потенциалните опасности и загубата на самоконтрол за адекватна и хлъднокръвна реакция. Ако надценява сомственине си сили и подготовка и пренебрегва съветите на специалистите ПСС и по-опитните туристи.

Правила за безопасност при вероятност от падане на лавини.

При наличието на определени условия- сняг, наклонени терени и подходяща температура се свличат огромни снежни маси и формират природния феномен – снежна лавина. Туристите, които навлизат във високите части на планината при зимни условия, трябва много добре да познават лавинната опасност и условията и правилата за преминаване през лавиноопасните участъци. Лавиноопасни улеи и склонове има и в по-ниските части на планините, както и в близост до ски-писти. Обикновено последните са обозначени със специализирана маркировка с шахматно разположени жълти и черни квадрати.
Най-добре е при изразена лавинна опасност да не напускате хижа, населено място или бивак. Ако предприемете преходи, те задължително трябва да са по маркирани туристически зимни пътеки. Те са проучени и проверени с годините и опасността от лавини там е минимална. Ако все пак се наложи навлизане в лавиноопасен район трябва да се спазват следните правила:
1. Сигурен признак, че съществува лавина е козирката.
2. Избягвайте движението по стръмни снежни склонове и улеи в обедните и късните часове на деня при нехарактерно за зимата топло време.

3. Лавинарникът  се заобикаля отгоре, а ако не е възможно да се заобиколи, лавиноопасното място се преминава през възможно най-тесния участък.
4. Пригответе за бърз достъп оборудването, необходимо за реагиране при попадане в лавина- индивидуален лавинене уред, лопатка, алпийски въжета и завържете лавиноспасителен шнур около тялото си.
5.
Бъдете готови за бързо освобождаване от всички предмети (раници, щеки ски)

6. В опасния участък трябва да има само един човек. Останалите туристи стоят на безопасно разстояние и следят преминаващия. Ако падне лавина те трябва да установят мястото, където потърпевшият е бил обхванат от лавината и мястото, където е бил забелязан за последно.

7. Преминаването става с големи крачки, като всеки следващ стъпва в следите на предходния. Целта е да не се пресече лавината.

8.Ослушвайте се за пукане на леда и нехарактерни шумове.

9. Не вдигайте шум.
При попадане в снежна лавина

Когато снегът започне да пада и не може да се избяга, се освободете от всички неща, които носите (раница, пикел, щеки) и се опитайте да се задържите на повърхността. Ако лавината е прашна още при удара на въздушната вълнà е желателно да прикриете главата си във вътрешността на якето, за да се предпазят от запушване със сняг носа и устата. Опитайте се да установите положението, в което се намирате след спиране на движението на снега. Там където снегът свети е повърхността. Освен това може да се плюе, за да се установи посоките горе и долу. Опитайте се е да издълбаете отвор за дишане, ако сте близо до повърхността. Ако такъв не може да се направи, запазете хладнокръвие и успокойте дишането, за да пестите кислород.

 

Правила за безопасност при организиране на бивак в планината.

Ако разполагате с необходимата бивачна екипировка – палатки, спални чували, стелки (шалтета), въжета, платнища и др.и сте планували, или пък се наложи принудително да пренощувате на открито в планината, трябва да се спазват определени условия към мястото за устройване на комфортен, и най-вече безопасен бивак.
1. Пристъпете към избор на място за бивака навреме. За предпочитане е това да е поне два часа преди да се стъмни.
2. Най- подходящи са безопасни места в близост до източник на вода и дърва за огън, които в същото време не са много отдалечени от пътя на маршрута, който следвате.
3. Ако избраното място се отклонява значително от маршрута ви, оставете знак, който указва посоката.
4. Не устройвайте бивак на следните места:
- на високи ветровити места /например било/;
- в основата на заснежени склонове през зимата, те са лавиноопасни. През лятото в основата на стръмни склонове, улеи,  сипеи, под ронливи скали, с вероятност от падане на скални отломки;
- в дъната на сухи речни корита, защото внезапен порой може да причини усложнения и опасности;
- много навътре в гъсти гори, защото там има влага, комари и опасност при евентуално възникване на пожар;
- под дърво, на което има гнездо на пчели или оси;
- под сухо дърво, защото при евентуален силен вятър може да падне;
- около отделно стоящи дървета, под или близо до далекопроводи, защото има опасност от падане на мълнии.
- на места, където минават пътеки за водопой на животни.
5. Добре е мястото да бъде равно, като предварително се изчисти от камъни, тревни туфи, бурени. Ако няма такова подходящо равно място, палатката се разполага така, че да се пренощува с краката към нанадолнището.
6. Желателно е около палатките да се разпъне въже, за да се предотврати евентуално преминаване на животни през бивака.
7. Проверете добре дали палатките са закрепени достатъчно здраво за земята.
8. Ако палатките нямат двойно покритие е добре да се предвидят полиетилени, които да се завържат в четирите края за рейките им, за да се избегне измокряне при валежи.
9. При паленето на огън трябва да се спазват следните изисквания:
- на територията на паркове, резервати и защитени територии паленето на огън е разрешено само на регламентирани с указателни табели места;
- огън се пали задължително в предварително изкопана плитка дупка в земята, която е заобиколена с камъни. При липса на такива, мястото около огнището задължително се изчиства от суха трева и клони;
- ако мястото, избрано за огнище е тревисто, трябва внимателно да се извадят тревните чимове и преди напускането на бивака да се поставят отново и по възможност да се полеят.
- мястото на огнището да бъде съобразено с вятъра и на безопасно разстояние от палатките и дървета, особено сухи;
- мястото на огъня трябва да бъде разположено така, че димът да не влиза в палатките;
- ако има вятър е добре на безопасно разстояние от огъня от надветрената страна да се направи заслон от платнище или клони.
- при поддържане на огъня дърветата се нареждат кръстовидно, за да има въздух, който да поддържа огъня;
- избягвайте разпалването на висок огън, защото има опасност вятърът да разнесе искри върху палатките или до по-отдалчени сухи дървета, трева и шума;
- преди да заспите или да напуснете бивака се уверете, че огънят е напълно изгасен. Дори и малки тлеещи въгленчета могат да предизвикат пожар.
10. Ако нямате достатъчно опит и познания за пребиваване в планината през зимата и необходимата специална зимна екипировка  избягвайте пренощуването през този сезон. Желателно е обаче всеки начинаещ турист да се запознае все пак от специализирана литература за видовете и начините на устройване на принудителни зимни биваци- снежна хижа, снежна пещера, иглу.
11. Най-важното правило за зимните биваци е, че не трябва да се заспива
При внезапно влошаване на времето, загубване и всякакви непредвидени обстоятелства в планината и при липса на екипировка за бивак се прибягва до така наречените принудителни биваци. В такива ситуации се търсят естествени подслони, но също трябва да се спазват изискванията за безопасност. Естествен подслон могат да бъдат малки пещери, цепнатини и ниши в скали и всяка дупка или по-голяма вдлъбнатина в земята, около която с подръчни средства може да се направи заслон, да се натрупат камъни или клони.