Get Adobe Flash player

КОМЕНТАРИ

х. Македония - село Добърско

             Едва ли е възможно този маршрут да се опише кратко и чисто информативно. Приятните спомени и емоции оживяват винаги, когато се спомене Югозападна Рила и особено едно от най-красивите и кътчета- околностите на хижа Македония и село Добърско. Преживяните усещания на възхищение и преклонение пред гения на природата да създава красота, на потриотизъм, че тази красота е точно в България, на щастие, че си могъл да се докоснеш до нея с очите и тялото си, да вдишаш от въздуха и аромата и, да се чувстваш волен и свободен, напират да бъдат преживяни още, и още....... и да се върнеш там отново.

Не е необходимо човек да бъде запален от години турист и страстен любител на природата, за да почувства особената енергия и атмосфера, която витае из Мечи проход, мястото, където се намира хижа Македония. Почти сигурно е, че с изкачването си до тази част на Рила, всеки вече е “обречен” на планината. Тук ти се иска времето да спре, за да можеш да се нагледаш на красота, да се надишаш на свежест, чистота и свобода, да се изкачиш на всеки връх, който се извисява наоколо и да погледнеш света от място, където тревата и билките се сливат с небето.

Зад един от тези върхове- Малък Мечи връх, на около четири часа и половина вървене се намира село Добърско. Маршрутът е подходящ дори и за съвсем начинаещи туристи, защото е лек, добре маркиран по всичките си участъци и изключително живописен. Трудна е само раздялата с хижа Македония, но човешкото любопитство за откриването на нови места и мисълтта, че и върховете и хижата ще те посрещнат гостоприемно отново, когато решиш да се върнеш, те зарежда с енергия да продължиш по някоя от пътеките, които се кръстосват наоколо.

Маршрутът към село Добъско започва с изкачване по склона на Малък Мечи връх, който се намира южно от хижата. За кратко се следва коловата маркировка, а след това маркировка с червен цвят.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
 

Първоначално това изкачване изглежда доста стръмно и трудно, но всъшност се преодолява леко, защото пътеката е добре утъпкана и не върви стръмно нагоре към върха, а лъкатуши по склона, обрасъл предимно с клек. След около час, а може и по-скоро, ако човек може да устои на желанието си да поспре и да се понаслаждава на извисяващите се Голям Мечи връх насевер и причудливо изострения Куков връх, на югозапад, се достига до равен участък, непосредсвено под връхната кота на Малък Мечи връх. По тази линия преминава границата на резервата “Парангалица”, в който се намира и хижа Македония. Тук има стълб с указателни табелки за пътя към хижа Чакалица, Предел и хижа Добърско. Поема се вляво, като от тук до самото село Добърско, се следва синя маркировка. Ако досега изкачването е отнемало всички сили и внимание и е пречело на очите да съзерцават и на душата да се наслаждава, то следващият етап на прехода наистина позволява този пропуск да се навакса. Добре очертаната пътечка постепенно, без стръмни и трудни участъци и препятствия, се спуска само надолу. Вървейки, човек има усещането, че преминава покрай поляни и гори, които е виждал само в анимационните филми за вълшебства, феи, горски елфи и добри еднорози на Уолт Дисни. Пейзажът наистина е приказен- планински върхове, обагрени във всички нюанси на зеленото и горски цветя и билки, представящи наживо целия цветови спектър, под дантелени облаци. А абсолютната тишина наоколо наистина може да създаде усещането, че всеки момент ще ни се случи нещо вълшебно и хубаво.

Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите
Кликнете върху снимката, за да я уголемите

След около час вървене, тясната пътечка достига до местност, обозначена на туристическите карти като Германица. От тук се виждат добре скалисти възвишения, които обграждат околните върхове- Куков връх, Малък Мечи връх, Герман и Езерник. Именно те привличат и предлагат благоприятни условия за запазване на вида на балканската дива коза. В този участък на планината е едно от малкото съхранени обиталища на този вид, който е и символ на Национален парк Рила. От тук, по пътя, който вече става доста по-широк и преминава почти изцяло през иглолистна гора, до последните възвишения над Добърско, има няколко информационни табла за балканската дива коза и глухаря. Те са част от наскоро изградени екопътеки, които вървят паралелно с маршрута. Полезно е човек, вървейки из планината, да научи и нещо повече за природата в района. Още по-хубаво е обаче, ако успее да зърне едно толкова труднодостъпно за човешките очи животно, като балканската дива коза. Казват, че тук, в ранните часове на деня това е напълно възможно при по-внимателно вглеждане по околните непристъпни скали. Въпрос на късмет. Всъшност...., всеки преминаващ може да се окаже късметлия, ако вървейки погледне високо вляво към стръмно извисяваща се скала. Там, на самия и ръб се вижда силуета на самотно съзерцаващ околния пейзаж екземпляр от този вид. Усещането за късмет обаче може да се запази само, око в разговор с някой от жителите на Добърско, не се сподели за споходилия ни шанс. Местните жители са любезни, но и откровени, с тактична лека усмивка ще ви кажат, че стоящата на скалата под Куков връх коза,всъшност е само един макет на животното.

От мястото на “срещата” със самотната дива коза до хижа Добърско се върви още около час. На няколко места горската пътека пресича с дървени мостчета малка река и постепенно се превръща в утъпкан от автомобили  горски път. Въпреки усещането за често човешко присъствие тук, гората е все така свежо зелена, красива и чиста. От хижата се продължава направо по същия широк път, като се следва синята маркировка. В участъка има доста разклонения и други пътеки, но маркировката е достатъчно видима и начесто, затова няма опасност от объркване. Необходимо е само малко повече внимание за следенето и, защото на няколко места, за да се съкрати прехода до Добърско, маршрутът се отклонява от широкия път, преминава в тясна пътечка и за кратко пресича гората. След около час и 10 минути се излиза на асфалтов път, водещ до селото. А там всеки местен жител с готовност указва на гостите как да стигнат до най-голямата забележителност- църквата "Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат". Влизането в нея е ограничено и става на малки групи и често се налага да се почака известно време, но чакането наистина си струва. Църквата е национален паметник на културата с най-добре запазените в България / от 1614г / и нетрадиционни за канона на Православието стенописи. Вървенето около пет часа сред неземно красива природа, а след това и разглеждането на храм, в който  Исус Христос е изографисан в изображение, напълно наподобяващо космически кораб, наистина създават усещането, че в това кътче от Рила всичко е уникално и зареждащо с положителни емоции и енергия.